02
окт
2016

"Каръци" за учащи

За обстановката

Като за осма година от началото на София Филм Фест за учащи (на мен ми беше първа), организацията беше доста добра, всичко беше оптимизирано с цел да бъде максимум удобно на хората, дошли да гледат. А те бяха млади, с интерес към киното, които не просто искаха да гледат филм, но и да научат нещо, свързано с продукцията. И несъмнено кратката дискусия след финалните надписи между проф. Георги Дюлгеров, продуцента Асен Владимиров и актьора Ованес Торосян наистина си заслужаваше. Доста духовита и готина среда се получи.

За филма

Историята проследява Коко (Ованес Торосян), ученик в гимназията от неназован малък град в България (по-късно разбрахме лично от Асен Владимиров, че голяма част от филма е заснет в Кюстендил).С родители, които работят в съседна Гърция, Коко трябва да се грижи за баба си, болна от Алцхаймер, която е невъзможно да се държи под контрол. Коко е влюбен в Елена (Елена Телбис), която е различна, мечтае да стане певица, докато зрелищно се бори с алкохолно-зависимата си майка (Кристина Янева).

Първото нещо, което ми привлече вниманието, бяха началните черно-бели кадри, с които операторът Емил Христов ни запознава с тягостната атмосфера около героите. Освен че изглеждаха доста яко, те бяха умело използвани, за да се подчертае основната идея на филма - Коко и приятелите му живеят в един свят на сивота и тъга, в който май бунтарството и музиката са единствените начини за бягство и независимост.

Режисьорът Ивайло Христов успява да представи проблемите, свързани с израстването на личността в един весел тон, който ще се хареса на много хора от младото поколение и ще ги запознае с неща от живота, който ги чака. Христов насища историята си с поетични и леко клиширани образи: от момиченцето на име Момиче (звездата от последните няколко секунди на филма), което си играе с куче на име Куче до рок бандата, чийто фронтмен (Деян Донков) умело сваля фенките си с изтъркани фрази от песни на The Doors. Тези моменти някак отделят филма от реалистичното, придавайки му леко приказна форма.

Накратко

Без да си кривя душата, бих казал, че филмът е препоръчителен за всеки млад човек. А на организaторите мога да кажа едно голямо „браво“ за идеята и изпълнението.

Със сигурност, аз и останалите зрители очакваме с нетърпение следващата прожекция.

Текст: Атанас Великов